След кратък обзор на характерни черти за испански интериори, показани и доказани кинематографски, се насочваме към Франция.
Извън усещането за Айфелова кула в кадър, червено червило и исторически препратки, самото френско кино е спечелило доверие и почитатели. И има защо!
Ще разгледаме три филмови продукции, представящи ни различни житейски сценарии.
Първият от тях е "Франс" ("France" 2021). Драматизъм, режисиран от Бруно Дюмон (Bruno Dumont). Избраната символика - героинята да носи името на самата страна - е чудесен ход. Можем смело да направим аналогия със случващото се там, маниерното и характерното за хората, модерните страсти и слабости, всъщност завладели и целия останал свят. Виждаме един на вид съвършен свят на красива и успешна жена, която се опитва да бъде истинска. Но истински човечна или истински себе си? Колко е тънка границата? Кое ни отказва от опитите, кое ни обезверява и кое ни лекува? Лично ли е винаги или можем да изведем формула. Решете сами.
Леа Седу (Léa Seydoux) е завладяваща, макар с пословичната френска студенина и усещане за превъзходство над останалите. Интериорите не отстъпват:
Залата, с която филмът стартира, показва среща на медиите с Президента на Франция. Усетете мащаба, помпозността, полилеи, злато и исторически почерк. Съмнение няма - да, вече сте в тази страна. По-нататък стилът Луи XIV e показан по-опитомен, но тук е категоричен.
Bienvenue en France !
Семейната среда. Веднага разбираме - драматично е, с история. Дълбоки цветове, произведения на изкуството, приглушена светлина - нещо трябва да остане скрито, видимият образ е един, а истината сякаш е друга.
Наследник, вперен в смартфон, неоценяващ нито обстановката, в която се намира, нито важността от отношения в семейството - създаване на близост и отношения. Модерни проблеми, модерно възпитание - от външни източници. Опит за възпитание в красивото, пред което всеки ценител би ахнал, но как да "видиш" нещо, което не разбираш? Атмосфера.
Още един поглед от това помещение, напомнящо галерия или музей. Опит да бъде изпълнено с глъчка, емоции, любов. Да се елиминира празнотата. Отново приглушена топла светлина. Героите са осветени като поредното произведение, разположено в това пространство и дарено с конкретно осветяване - за да бъде подобаващо оценено. Античност, Барок, Рококо, Модернизъм, съчетания...
Както се променя животът на героинята, така се трансформира и пространството. Разбира се затова са необходими смели решения, средства и пространство. Домът може да бъде както убежище, така и затвор - зависи от изборите ни и обстоятелствата.
Като интериорен паралел показваме и жилището на бедно семейство, което героинята посещава. Виждате множество аксесоари и флорални десени - търсене на свежест. И макар по стените тук да не виждаме галерийни експонати, те са заменени от семейни снимки и спомени - семейна история и ценност. Все пак да не пропуснем масичката с крака "кабриол"*, характерни и за френската история. Миксът е щедър, но има търсене към усещането за домашна хармония - кой както я разбира.
* Ако не сте сигурни какво представлява терминът "кабриол", припомнете си като разгледате представения обяснителен пример. Сравнени са стиловете Кралица Анна, Чипъндейл (Великобритания, но много известни и в САЩ), Луи XV (очаквано - Франция):
Връщаме се мислено в началото на филма и усещането за замък и история. Как се чувства човек в такова пространство? Дали успял или подтиснат от величието на интериора, завладяващ всички сетива с мащаб, светлина и превъзходство?
Да, не можем да разкрием всичко, но немалко и показахме. Все пак няма как да пропуснем френски бар - кафе. Толкова тематично! Геометрия, огледални повърхности, лек ретро шик, тъмно синьо, за да потънат в него дълбоки чувства или дълбоки мисли, малки кокетни дизайнерски маси, които могат лесно да бъдат преизпълнени с любов, кафе и посуда.
Какво, къде, как научете в детайли, гледайки филма.
Преминаваме към пример 2:
"Антоанет в Севените" ("My Donkey, My Lover & I" 2020). Дързък, свеж и забавен. Планински пейзаж, общуване с природа, животни и човешки страсти. Къде да видим интериори ли? Да, примерът е подвеждащ, но и знаков.
От една страна да разкрием, че Франция не е само Париж. От друга - да покажем, че архитектурата и дизайна на отделните къщи - хижи, през които героите преминават, са адекватни. Задачата тук е допълване - уют, естествени материали, да не губиш усещането къде си.
Естествени материали - камък, дърво. Естествени добавки - зеленина от всякакъв вид. Естествено добър избор - метални парапети и детайли.
Искреност, удобство, топлина. След дългия преход да стигнеш до място, където да хапнеш вкусна храна и да срещнеш интересни хора. Тук интериорът не бива да е натрапчив, а да предразполага. Универсалното чувство за "вкъщи", но на чуждо място. Завръщане към истинското.
Отново приглушена светлина, красиви детайли и осветителни тела, бледи акценти, дърво и семейство. Бит и чувства. По-истински и с повече шанс за развитие.
След Севените и избора, пред който е поставена Антоанет, се връщаме отново в града.
Пример 3 - култовият филм "Невероятната съдба на Амели Пулен" ("Le Fabuleux destin d'Amelie Poulain" 2001). Битовото и възвишеното са представени различно от Жан-Пиер Жьоне (Jean-Pierre Jeunet). Кинематографското усещане за цветове и гама. Героинята търси себе и любовта, а ние търсим знаците.
Осветление, десени, цветове - не са спестени и в този обикновен, макар и леко натруфен френски дом. Жената, чакаща любимия, търсеща упование и споделяне на своята любовна история. Въпреки множеството елементи, се усеща уют.
Картини, тапети, отново дълбоки драматични цветове. Червеното е по-приглушено, не така ярко и конкретно както в испанските примери. Забавен детайл е лентата, имитираща знака за такси. Може би препратка към стартиралата през 1998г. поредица "Такси", режисирана от Люк Бесон? Подкрепа по френски или просто случайност, решете Вие.
Червено за любов. Червено за размисъл. Червено за дом. Десени, аксесоари, прокрадващ се крак "кабриол"...
И отново бар! Богат стелаж за цигари - още нещо характерно. Ретро стил и някак ретро истинност. Героите пасват на пространството, то пасва на тях.
Цветна дограма. Още червено - и в тентата. Метал и отблясъци. Детайли и светлина.
- Est-ce que tu parles français?
- Оui / Non / Un peu ?!
C'est La Vie!