Можете да откриете публикувано и в списание MD.
За да се отговори еднозначно на този въпрос е необходимо да се направят някои паралели между архитектура и продуктов дизайн, между световни изявени архитекти-дизайнери и родни представители от нашата действителност.
Архитектура и продуктов дизайн
Същността на промишления дизайн в архитектурата е определена от мястото което заема в процеса за удовлетворяване на обществените потребности с технически средства. С оглед на общата цел – създаване на единна и хармонична предметно-пространствена среда за човека, архитектурата и дизайнът могат да бъдат обединени в едно изкуство, наречено „тектонично изкуство”.
Все пак има ли разлика между дизайн и архитектура и в какво се състои тя? Между тях съществуват множество зависимости, ето защо границата не е така очевидна. Въпреки това основната, същностната разлика между дизайна и архитектурата е, че дизайнът обхваща тектоничните изделия, произвеждани по промишлен начин и поради това притежаващи анонимност, необходима с оглед на универсалното им приложение. Архитектурата от своя страна организира жизнената среда на различните й равнища при основно изискване относно отделните решения – да бъдат винаги неповторими и уникални. Следователно дейността по изграждането на конкретна предметно-пространствена среда не е промишлен дизайн, а традиционна архитектурна дейност. При тази дейност почти винаги се налага да се използват изделия, произведени по промишлен начин.
Защо архитекти създават дизайн?
Множество световни архитекти са пристъпвали със завиден успех в територията на продуктовия дизайн, размивайки границите между архитектура, интериор и дизайн. Списъкът е дълъг и не би могъл да има претенции за изчерпателност: Валтер Гропиус, Герит Ритвелд, Мис ван дер Рое, Льо Корбюзие, Макс Бил, Чарлз Иймс, Ееро Сааринен, Арне Якобсен, Алвар Аалто, Еторе Сотсас, Карло Скарпа, Франк Лойд Райт, Рудолф Шиндлер, Филип Джонсън, Ричард Майер, Франк Гери, Заха Хадид, Норман Фостър, Рем Колхаас, Шигеру Бан, Кенго Кума, Рон Арад, Томас Хедъруик и редица други.
Причините провокирали това творческо превъплъщение сред архитектите са много и тук биха могли да се засегнат само най-значимите от тях.
Продуктовият дизайн дава възможност на архитектите да синтезират своите техники, начин на изразяване, иновации и стил в съвършено нова среда и мащаб. Индустриалното производство при продуктовия дизайн е по-гъвкаво спрямо инертния строителен сектор и дава поле за по-смели, ескизни, моментни експерименти с иновативни материали и технологии. Изделията на мебелното производство предоставят лесен начин за архитектите да изследват нова техника, преди да я използват в архитектурен мащаб. Чрез тактилната чувствителност при дизайна потребителите могат да имат по-интимна връзка с архитектите, отколкото чрез една от техните сгради. Това е начин да се демонстрират качествата на архитекта като дизайнер пред по-широка аудитория, при това някои архитекти стават по-известни със своите мебели, отколкото със своите сгради, пример за това е Чарлз Иймс.
Този акт би могъл да се приеме и като интимен творчески ритуал. Своеобразен отдушник и бягство от рутината, носещи удоволствие от предизвикателството на експеримента и свободата. В дизайна има много повече място за игра с елементите на по-малкия мащаб, с рискове, водещи до по-малки потенциални загуби.
Не на последно място този процес притежава доказано устойчива комерсиална стойност. Когато световно известна компания се колаборира в синергия със звезда архитект по определен проект за продуктов дизайн, се генерират значителни финансови облаги и за двете страни.
Българските примери
Реализацията на български архитекти в сферата на дизайна има своите специфични характеристики. У нас са налични осезаеми разлики в търсенето, мащабите на пазара, проблемите на съвремието. И в световен план именитите дизайнери не са много, но биват запомнени именно с различния си подход, послание и кауза, в която вярват. Времената се променят, но не и желанието на автора да изразява себе си чрез съзидание. Различават се средствата, частично мотивацията, но пътят винаги е лично преживяване.
Преквалификацията на кадри е един от пътищата на творческо търсене и може да бъде определена като обогатяване на творческия потенциал в нови направления. Резултат от този процес е намирането на лично архитектурно призвание чрез съсредоточаване в “малкото” - дизайн продукт в едър мащаб. Колко голямо може реално да бъде това “малко” е наистина впечатляващо. Български архитекти открили пътя си в дизайна като цел за професионален ръст и удовлетворение са немалко.
