А поредицата продължава! И може би очаквано обръщаме внимание на Италия - мястото, където всичко е дизайн. Киното, което е школа, пример и история.
Съществуват множество американски филми, представящи сюжет в Италия - главно романтичен. Всеобщата представа за тази страна, не само в киното, е място, където ще бъдеш щастлив. Място, където ще откриеш себе си, любов или истина. Главна тема е винаги семейството - без значение дали създаването му или съществуването му. Подкрепата, която то оказва върху героите, семейните трапези, разговори, атмосфера. Сближаването чрез приготвяне на домашна паста, на която почти никога не може да се каже Basta! (достатъчно). Топ локации, разбира се, са Рим, Тоскана, Сицилия, Неапол...
"Под небето на Тоскана" 2003г.
За нежна прелюдия от Франция към Италия ще започнем с италиански филм с френско участие - класа, спокойствие и талант - Жулиет Бинош в "Очакването" ("L'attesa") от 2015г. Режисьор е Пиеро Месина (Piero Messina). Бинош в ролята на майката посреща героинята на Лу дьо Лааж (млада френска актриса, номинирана два пъти за Сезар) във вилата си в Сицилия. Интересно е преплитането на френски диалози в италианската действителност, но това допълнително сближава героините. А какво да споделим за архитектурата и интериора? Освен че често природата е завладяла голяма част...
Домашно, уютно и все пак тържествено! Симетричната стълба, орнаменти по фасадата, колонада, земни цветове. И природа! За района е типичен и сицилианския барок, но тук ефектите са по-приглушени и примерът не е типичен. Безоблачно небе! Какво може да не е наред?
Спокойствието на тоновете продължава и в интериора. Историческо усещане, естествени материали, дървена дограма, легло с характер, обработка на стените и обособен висок декоративен цокъл.
Друга отличителност е сицилианската керамика, представена тук в приглушени тонове, допринасяща усещането за идентичност. Домът, храната, грижата. Усеща се тъга в избраната цветна палитра, но има защо да е така... Разберете сами за по-малко от 95минути.
Не можем да подминем и Неапол - главната точка в толкова много романи, разкази и филми. Вече не сме така на юг, но горещата кръв се усеща и подмамва. Първата пълнометражна продукция на документалиста Пиетро Марчело (Pietro Marcello) е съвместна Франция-Италия и представя екранизация на романа на Джек Лондон "Мартин Идън" ("Martin Eden") 2021г. Защо е интересно да разгледаме този пример? Досега наблюдавахме какво показва интериорът във филмите и какви белези се прокрадват. Ясно е, че е търсен ефект от кинематографистите, но истинността е важна. За киното - също.
Главният герой Мартин Идън работи усърдно, за да подреди живота си и бъдещето, идеята за което го окрилява след като среща жена - Рут. Не много учудващо, нали? Тук се разграничават класи, образование, семейна среда. Пълноценното се разгръща сред природата - цъфтяща, успокояваща и тържествуваща в красотата си. Досегът на Мартин с това семейство и техния дом разкрива пред очите му цял нов свят.
За сравнение, когато героят се завръща в дома на сестра си, където пребивава, виждаме съвсем различна картина. Залага се и на близки планове, защото средата няма какво да разкаже - освен труден живот, нищета и грижа за семейство - въпреки всичко.
И тази среда е достатъчна на героя, но обитателите не разбират неговите търсения. Той иска повече и ще се бори да го достигне. Интериорът на стаята, в която се установява по-късно героят, е още по-минималистична.
Ниши с рафтове вместо шкафове и етажерки. Наглед пусто откъм интериор, но пък богато на вдъхновение и желание за успех. Въпреки многобройните откази за публикуване на творчеството му, героят не губи надежда. И се озовава отново в дома на любимата. Сред едни различни хора, демонтриращи превъзходство без предел:
Височината на помещенията, осветлението, скриновете, разкриващи красиви порцеланови сервизи и роял. Все пак оригиналният роман е публикуван в началото на 20-ти век. И накъде? Време е да видим италианския мрамор, така използван и до днес.
И още как! Цвят, цвят, цвят. Облицовка около порталите, лежанка, малки мебели, кътове, богато декорирани и обработени стени, полилеи - тържество на успеха. Но дали героят е щастлив в своя дом? Проверете сами. Лука Маринели е отличен за изпълнението на главната роля като този герой - символ.
И за да бъдат три за щастие, сме подготвили и по-съвременен градски пример. Романтичната комедия "Любима без памет" ("Blackout Love") от 2021г. Режисьор е Франческа Марино, която е и фотограф.
Ех, тези старинни мебели, величествени табли за легла и флорални тапети. Ако го видим другаде, ще е в повече. Но в Италия може! Със сигурност няма да е обикновено. Героинята се събужда и проблемите започват...