След кратък обзор на характерни черти за испански интериори, показани и доказани кинематографски, се насочваме към Франция.
Извън усещането за Айфелова кула в кадър, червено червило и исторически препратки, самото френско кино е спечелило доверие и почитатели. И има защо!
Ще разгледаме три филмови продукции, представящи ни различни житейски сценарии.
Първият от тях е "Франс" ("France" 2021). Драматизъм, режисиран от Бруно Дюмон (Bruno Dumont). Избраната символика - героинята да носи името на самата страна - е чудесен ход. Можем смело да направим аналогия със случващото се там, маниерното и характерното за хората, модерните страсти и слабости, всъщност завладели и целия останал свят. Виждаме един на вид съвършен свят на красива и успешна жена, която се опитва да бъде истинска. Но истински човечна или истински себе си? Колко е тънка границата? Кое ни отказва от опитите, кое ни обезверява и кое ни лекува? Лично ли е винаги или можем да изведем формула. Решете сами.
Леа Седу (Léa Seydoux) е завладяваща, макар с пословичната френска студенина и усещане за превъзходство над останалите. Интериорите не отстъпват:
Залата, с която филмът стартира, показва среща на медиите с Президента на Франция. Усетете мащаба, помпозността, полилеи, злато и исторически почерк. Съмнение няма - да, вече сте в тази страна. По-нататък стилът Луи XIV e показан по-опитомен, но тук е категоричен.
Bienvenue en France !
Семейната среда. Веднага разбираме - драматично е, с история. Дълбоки цветове, произведения на изкуството, приглушена светлина - нещо трябва да остане скрито, видимият образ е един, а истината сякаш е друга.
Наследник, вперен в смартфон, неоценяващ нито обстановката, в която се намира, нито важността от отношения в семейството - създаване на близост и отношения. Модерни проблеми, модерно възпитание - от външни източници. Опит за възпитание в красивото, пред което всеки ценител би ахнал, но как да "видиш" нещо, което не разбираш? Атмосфера.
Още един поглед от това помещение, напомнящо галерия или музей. Опит да бъде изпълнено с глъчка, емоции, любов. Да се елиминира празнотата. Отново приглушена топла светлина. Героите са осветени като поредното произведение, разположено в това пространство и дарено с конкретно осветяване - за да бъде подобаващо оценено. Античност, Барок, Рококо, Модернизъм, съчетания...
Както се променя животът на героинята, така се трансформира и пространството. Разбира се затова са необходими смели решения, средства и пространство. Домът може да бъде както убежище, така и затвор - зависи от изборите ни и обстоятелствата.
Като интериорен паралел показваме и жилището на бедно семейство, което героинята посещава. Виждате множество аксесоари и флорални десени - търсене на свежест. И макар по стените тук да не виждаме галерийни експонати, те са заменени от семейни снимки и спомени - семейна история и ценност. Все пак да не пропуснем масичката с крака "кабриол"*, характерни и за френската история. Миксът е щедър, но има търсене към усещането за домашна хармония - кой както я разбира.
* Ако не сте сигурни какво представлява терминът "кабриол", припомнете си като разгледате представения обяснителен пример. Сравнени са стиловете Кралица Анна, Чипъндейл (Великобритания, но много известни и в САЩ), Луи XV (очаквано - Франция):